Емоции и чувства на младата майка
Хората сме чудати същества. Храним съкровени въжделения за романтика, безмерна красота и идилия на майка с бебе. Картината сияе в умиление и се разтапяме от съвършена чистота. И успешно и стремително игнорираме мислите за труд и лишения. Че иначе и едно бебе нямаше да се роди след първата майчина мисия.
А бебето е нова надежда. Чудото на живота. Безусловна любов, без която вече не можем. Влагаме мечти, копнежи и надежди в малкото същество…и забравяме себе си. Любовта прелива към него и няма сила, която да я спре. Изливаме я с цялото си сърце и тя просто е по-голяма от нас.
Или – страдаме тихо и ужасено, ако нон стоп не изпитваме горното. Изтощени психически и физически, се питаме ще издържим ли на напрежението? И дали изобщо е възможно да бъдем красиви по време на майчинство?
Амплитудата на щастието и Златната среда
Варира от Земята до Луната – дни на възторг и преклонение пред чудото на живота се редуват с безсънни дни и нощи на бездни в крайно отчаяние за непосилието на майчинството. Някъде между крайностите копнеем за Златната среда. И тя идва, това е добрата новина. След 3-4ия месец сме окопитени от шока, посвикнали с базовите нужди и приели новия съвършено различен живот. Намятаме социалноприемливо външно спокойствие и живеем с отработена рутина.
Животът си върви и не чака
Следродилните страсти са избушували, хормоните с няколко околосветски пътешествия и бурни круиза, но без нас, се подреждат стройно по доковете на пристанищните си жлези. Горе-долу светът отново е приемлив и удобен за логаритмуване.
Ако сме късметлийки
Следродилната депресията си е отишла. Дошла е армада от баби и детегледачки. Имаме си осъзнат мъж да ни хвърля обожателни погледи и да раздава подкрепящи потомството си и нас ръце. Спим и ние, когато бебето спи. Някой ни е сготвил здравословна храна. Наслаждаваме се на уханието от изпраните бебешки дрешки, изгладени от нечии грижовни ръце. И само е нужно да облечем малкото манекенче, та в горда разходка и Instagram да го покажем на света. А, и след разкрасителния сън, сме отметнали фитнес, козметик и фризьор. Някъде между всичкото, бебето е взело каквото Бог дал – кърма или АМ. Сигурни сме, че може и така, и изпитваме искрена възхита към жените, успели да си го случат.
Как обаче да оцелеем с поносим стрес, доволна красота и бебе на ръце, ако други карти са ни раздадени?
Възможна ли е мисията? Потърсихме, разпитахме и наблюдавахме майките, които знаят как „от лимоните да си направят лимонада“ и споделяме няколко практични стъпки за оцеляване с по-малко стрес и повече красота:
Стъпка 1 – Най-важната! – Осъзнай какво се е случило с тялото ти.
Тъканите, мускулите и кръвоносните ти съдове са се разкъсали, за да излезе от теб друго човешко същество. Друго! И не просто е излязло, а 9 месеца се е хранило с теб и е дишало кислорода ти, като на излизане от теб си е взело половината ти желязо, калций, кръв и какво ли още не. Органите ти, първаночално добре подредени и съжителстващи с матката ти с размер на малък юмрук, в края на бременността са разместени и смачкани от матка и бебе с общо тегло 4-5кг и размер на малка диня. Все едно ги е мачкал многотонен валяк. Ребрата и тазовите кости също не са по местата си.
Стъпка 2 – Прояви милост и любов към тялото си
Осъзнала горното, вече си наясно колко е важно да се погрижиш за тялото си. Направи го, моля те! Заяви на другите колко важно е за теб. Спи! Не се вманиячавай да си изрядна чистница и съвършена майка-робот. Слушай любимата си музика. Използвай любимите си кремове, тонизирай и храни кожата си, погрижи се за тъмните петна с подходящ крем, дори малко кърма върши чудеса, а ако ти остане от бебешката каша „Слънчо“ – виж рецепта в статията ни „Домашни маски за лице“. Един ден, бебето ти ще ти е благодарно.
Стъпка 3 – Тонизирай мускулите си
Нямаш време за фитнес. Нямаш фитнес вкъщи. Но имаш бебе. 5-6 кг жива тежест. Гушни го и клякай с него; Сложи го на пода и прави щадящи лицеви опори с усмивка над него; Адаптирай коремните преси – седни с полуизправен торс и свити колене, и прехвърляй бебето от едната на другата ти страна; Легни по гръб, вдигни и свий краката в коленете, постави бебето върху пищялите си, разгъвай краката нагоре от коляното и се радвай на навеждащото се към теб усмихнато личице; Сложи бебето на пода, легни до него със свити колене и свивай мускулите на дупето – ето ти Кегел с бебешка компания.
Стъпка 4 – Бебето е пораснало. Имитира те и тренира с теб. Усилието се отплаща.
Стъпка 5 – Колкото и време да ти отнемат стъпки 1-4, не се отказвай!!!
Ако не можеш заради себе си, то поне заради децата си. Един ден синът ти и дъщерята ти тайно ще те сравняват с другите майки и много, ама много ще им се иска и ти да си красива и щастлива. За малките очички ти си красива, както и да изглеждаш. По едно време порасват и забелязват увиснало коремче, уморени очи и бели коси. И ей тук дъщеря ти неосъзнато може да реши, че красивото майчинство е невъзможно, а синът ти да се врече във вечна грижа по изтерзаната мама. Опровергай ги, моля те – можем да бъдем красиви и по време на майчинство.
Стъпка безсрочна – Никога не забравяй, че ти си специална! Цени се и се обичай! Грижи се за себе си! Не годините измерват живота, а удоволствието да го живееш и да бъдеш себе си. Въпреки децата. Мисията е възможна!